Бисери:

"Какви са тези отсъствия? От утре ще идвам с термометър на училище!"

"Номер 2 си бърка с химикалки в ушите"

"В тетрадките да няма никакви други глупости, освен това, което съм диктувал."

"Хубаво е за часа ми да си купите тетрадки. Адидас, Булдозер, Найк... въобще, каквито са ви удобни!"

"Като малка имах най-здравата прашка в махалата..."

"Вървете след мен, аз ще ви настигна!"

"Ученици, аз тук не чукам за удоволствие, а по принуда!"

"Най-известната личност в математиката е Коши, а най-известаната майка в математиката е майката на Коши."

"Не ми говори на глас!"

- Вие - двете момичета на третия чин - как се казвате?
- Биляна и Мария.
- Коя е Биляна?
- Аз.
- А коя е Мария?

"Ще ти намаля единицата с една оценка!"

"Преди да започна да говоря, искам да ви кажа нещо."

"Часът свършва, когато свърша аз!"

"На Северния полюс нямало никаква растителност - само тревички и цветенца!"

"Тошко, ти си най-щастливият олигофрен, когото познавам!"

"Ученикът влиза и излиза по време на час; според него, той отсъства."

"Ей сега ще свършим, само тоя да ви го разложа..."

"Станах разногледа и разнослуха вече!"

"Смятате, че през ваканцията ще се стремя да изпитвам?!"

"Първия срок нямаше двойки. И втория ще има! "

"Неща, които не съм казал, не искам да ги повтаряте!"

"Тази година няма да имате нищо непознато. Общо-взето, само нови неща..."

"Тази задачка е лесна. Ректорът на Софийския университет не може да се справи, но вие ще трябва да успеете."

Бисери на седмокласници на изпита по БЕЛ:


По "Ангелинка" на Елин Пелин, 2005г

Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.

Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.

Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.

Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.

Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.

Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.

Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.

Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.

Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.

Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.

Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.

Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.

В Елин Пелин всичко хубаво е положително.

Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.

Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.

За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.

Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.